„Гневът на титаните” – нека този гняв да спре

„Гневът на титаните” – нека този гняв да спре

Видяна: 666 пъти
0

От Томас Ахчиян

Митологията и нейната модерна интерпретация, която ни залива под всякакви форми, винаги е била и ще бъде интересна за всички нас. Въпреки, че знаем какво ще видим, сякаш някаква „жажда” за зрелище ни подтиква да изгледаме поредният нов филм, да прочетем новото списание или просто да разгърнем някоя стара книга по тази тематика.

В продължението на „Сблъсъкът на титаните” ще видите как десет години след победата над Кракен (за тези, които не се сещат то това е най-грозното същество, което олицетворяваше злото в предният филм), Персей, който е полубог води свой нормален живот и отглежда сина си. Всичко изглежда много мирно, но се оказва, че за пореден път злото събира изключителни сили и той трябва да реши дали да се бие на страната на боговете или да бъде като останалите хора – чакащи своята смърт от Кронос (освен, че тук той олицетворява не просто злото, а величествената му форма, той е й баща на Зевс, Хадес и Посейдон).  Звучи малко объркано, въпреки простотата на историята.

Всъщност началото на филма  е добро и до определена степен увличащо. От момента в който Зевс се появява филмът губи своята увлекателност. Започва да „тежи” и има редица моменти, които са излишни. В краят вече филмът е изключително бавен и зрителят остава с убеждението, че дори екипът създал това филмово приключение е бил вече отегчен. Един от допълнителните моменти избожда очите на зрителя, защото тъкмо, когато очакваме кулминацията на всичко изгледано до този момент се оказва, че трябва да изчакаме около още двадесет минути. Именно този момент стои така сякаш сценаристите са се сетили да го сложат точно в последният момент. През половината време ще Ви се иска боговете да измират  бързо също както хората, когато ги нападат злите титани, а тези, които си падат по „хард” ще им се иска да имат дистанционно в ръцете и да превъртят напред. Всъщност от сегашната продължителност на този титаничен гняв можеха да се съкратят трийсетина минути.

Трейлърът на филма ни предлага изключително богато количество титани и чудовища, както и здрав екшън. За пореден път ставаме свидетели на „действието трейлър” ако мога да си позволя да го нарека по този начин. Ако го изгледате няколко пъти то няма да имате нужда да гледате филма. Единственото нещо, което не се показва в достатъчна степен е затворът където се намира бащата на боговете. Всичко извън сцените, които са показани в кратките клипчета към филма е изключително тягостно. Титаните и чудовищата, които всички очакват да видят имат отново смесени черти. Някои от тях са жестоки и визуално са на много добро ниво.  Други обаче изглеждат така сякаш са правени от деца. За такъв пример мога да дам циклопите, които изглеждат сякаш са от детско филмче (в лице) и вместо простовати като интелектуален потенциал, изглеждат малоумни и дебилни. Прословутият Кронос от своят страна е лава с уста и очи. Абсолютно нищо особено за всеки запален по този род филми. Вместо създателите му да се постарали да направят именно него най-прекрасният злодей във всеки аспект, то той заема едно от последните места.

Актьорският състав се опитва да спаси филма, но за съжаление не успява. Прекрасната Андромеда, колкото и да е красива на моменти преиграва и лицето и излъчва огромен напън. Персей не блести с нищо особено, а синът на Посейдон сякаш се е озовал там случайно. Единственият, който изиграва своята роля перфектно е конят Пегас. Красив, строен, лъскаво черен и с прекрасни криле, какво може повече да искаме от него. Великолепен е. Боговете нямат нужда от коментар. Репликите, които си разменят всички във филма до голяма степен са доста банални и наистина доскучават.

Друг основен минус на е изключително дразнещият хумор, който се подмята из екрана под формата на шеги. Те стоят не на място и ако приемаме всичко, което се случва на за реално, то би било абсурдно за такива шеги. Единствените, които са приятни и биха Ви накрали да се усмихнете са тези, които са накрая. Всички останали ако Ви разсмеят то това няма да е породено от самият хумор, а от съжалението за тези опити.

Третото измерение на филма е на по-добро ниво спрямо предният. Има моменти в които наистина сякаш ставате част от случващото се на екрана. То е козът в някой сцени, които без него не биха били толкова добри. Въпреки това, обаче през повечето време, 3D-то ще остане малко незабелязано от Вас. За пореден път ще станете свидетели на това, как без много усилия се правят повече пари именно заради тройката след заглавието на филма, а всъщност тя изобщо не е необходима.

Големият коз на „Гневът на титаните“ е визуалният му аспект. Тук наистина той надминава своят предшественик. Ако трябва да бъда честен, наистина се създава атмосфера и компютрите, които са използвали са били добри. От една страна това е добре, но от друга сякаш гледаме само компютърно генерирана среда и герои, което лично на мен не ми допада толкова много. Ако се загледаме в това, което ни представя филмът, а именно митологична история, здрав екшън, титани и чудовища, известни и красиви имена и разбира се факта, че е продължение. Въпреки това, този филм няма да остави следа в съзнанието и му липса нещо. Може би факта, че няма да го приемете за реален и няма да разпознаете себе си в някой от героите, а просто ще се видите как бихте изглеждали в най-смелите си мечти.

SHARE